Кремена Кунева, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз. Това ме

Кремена Кунева, Фейсбук. Заглавието е на редакцията на ФрогНюз.

 

" Това ме раздруса грубо. Много грубо.

 

Може би тъй като самата аз, въпреки и в никакъв случай да не съм го споделяла обществено, имах доста тежка и сложна следродилна меланхолия. Не беше типичен вид, не се стигна до крайности, само че това, което претърпях, беше един от най-страшните моменти в живота ми.

 

Хората не си дават сметка по какъв начин хормоните след раждането могат да разрушат всичко. От най-силната душeвност могат да основат различен човек. Човек, който в никакъв случай не си познавал.

Хората не знаят по какъв начин да реагират, когато поддържат връзка с жена в следродилна меланхолия. Често си мислят, че думите „ Абе я се стегни! Имаш хубаво, крепко бебе, имаш дом, прелестен брачен партньор! Какво искаш?! “ ще ти оказват помощ. Напротив!

 

Това те смазва! Кара те да се чувстваш още по-зле, още по-виновен – че имаш всичко, а се чувстваш зле. Физически зле.

 

Аз стигнах до там, че един ден не можах да стана от леглото. Просто не можех. Приключих.

 

В незабавното поделение ми пуснаха бром, а чувството беше, че са ми пуснали физиологичен разтвор. Отне ми година да се възстановя, и то с помощта на мощната поддръжка на фамилията ми, на приятелите ми и на сътрудниците ми.

 

Хората си мислят, че тези положения са смешка, че „ просто си изтощена, но по този начин е с малко бебе “, „ всички са по този начин! “.

 

Не, не всички са по този начин! Не, това не е обикновено положение, и не, не се лекува със „ Стегни се! “. Напротив, утежнява се. Една жена, откакто роди, би трябвало да бъде щастлива и в случай че не е, обърнете ѝ внимание в точния момент и се погрижете за нея.

 

Не я съдете! Не я наричайте слаба! Много постоянно точно с най-силните дами се случва тъкмо това.

 

Мили дами, говорете намерено за възприятията и потребностите си след раждането и знайте, че казусът НЕ Е ВЪВ Върховен административен съд.

 

Мили мъже, при всевъзможни индикации за сходно положение на партньорките си – вземете ограничения и не ги оставяйте сами или просто „ да се наспят “.

Толкова ми е мъчително за това прелестно момиче.

 

Надявам се, че нейният случай не е бил подобен, при който не е имала нужната поддръжка, и нека тази покруса обърне повече внимание на обществото ни към този мъчителен за немалка част от дамите проблем.

Депресиите не са просто „ настроения “. Това е положение, което изисква терапия, а от време на време и лекуване.

 

Да, за жалост доста хора се срамят да признаят, че може да имат психологични проблеми, макар че мозъкът е орган като всеки различен и може да се разболее. Този позор постоянно произлиза от обществени стигми, липса на схващане и боязън от наказание. Докато за физическите болести като диабет или сърдечни проблеми хората търсят помощ без съмнение, психологичните положения към момента се възприемат по друг метод.

 

---

 

Когато през вчерашния ден взех решение (не знам дали може даже да се дефинира като решение, а първична, спонтанна реакция на голямата покруса, която видях, че се е ) да споделя обществено за толкоз персонална и мъчителна тематика като следродилната меланхолия, в действителност не допусках какъв брой огромна и скрита рана е това за толкоз доста хора – и дами, и мъже. Не осъзнавах какъв брой надълбоко е заровен този проблем под пластове безмълвие и наложени обществени „ лепенки. “

Имам десетки, може би стотици известия с въпроси или просто едно безшумно “благодаря ”, че не са сами и че не са единствени. Обещавам да отговоря на всяко едно от тях. Но още в този момент желая да кажа: най-важното и вярно нещо, което можете да извършите, е да потърсите професионална поддръжка. Независимо дали за вас самите, в случай че сте подготвени за това, или за вашата партньорка. Ако нямате финансова опция за такава помощ, има организации, които дават сходна поддръжка гратис.

Приех поканата на Преди обед да приказвам по тематиката през днешния ден в 09:30, само и единствено тъй като желая повече дами да знаят, че не са сами, и че няма нищо срамно в това. Нито това ви прави слаби или неприятни майки. Нито, че това няма да свърши и вие още веднъж няма да бъдете пълноценна жена. Не просто ще бъдете, а ще бъдете още по-силна.

Разбира се, безконечните многознайковци не закъсняха и незабавно се появиха. Единственото, което имам да им кажа, е:

Гледайте си работата. Наистина. И се молете в никакъв случай да не преминавате през този пъкъл. Нито вие, нито някой, който обичате.

Не се опитвайте да запушвате устата на хора, които макар болката избират да приказват, с цел да оказват помощ на различен. Може да е единствено един човек. Но даже тогава ще си е коствало.

Аман от това “е, те всички имали меланхолия! ”. Ако бяхте прочели международните статистики преди да говорите, щяхте да знаете, че сред 10 и 20% от дамите в развитите страни минават през някаква форма на следродилна меланхолия. В по-слабо развитите страни този % може да стигне до 30-40%. От тях сред 3 и 5% развиват най-тежката форма – следродилна неуравновесеност.

В България през 2023 година има 57,000 раждания. Вие смятайте. И този път вие замълчете.